За "вишото" к'во ли не пра'им?!

Преди няколко дни попаднах съвсем случайно на следната статия ЦЪК. В нея е описан един от начините, по който е възможно да изкараш по-лесно изпита - 'с вдигане на краката'. И като един виден БГ студент, просто няма начин да не изкажа мнението си по въпроса. Уча във ВИАС (УАСГ ( ония с презервативите в книжките)), вече съм трети курс и не съм чувал за подобна схема. Искрено искам да повярвам, че това е долна инсинуация, жалък опит на псевдо-журналист да привлече вниманието към себе си. Налудничисттта на 'презерватива в книжката' е толкова голяма, че ме кара да се замисля, да не би просто това да ее истина. Нека приемем обаче, че това е 'клюкарски' похват на журналистчето.

Още веднъж ще подчертая, не искам да вярвам, че това е истина. За съжаление в главата ми се мотаят множество идеи, които говорят точно за обратното. В следните няколко реда ще кажа защо цялата тази 'образователна секс история' е възможна или аджеба защо колежките (може) да си дигат краката, а колегите (може)да се опитват да го дигнат.

1. Мама и тате. Естествено, семейството - този двигател на мозъчна дейност. Отрудилите се хорица си мислят, че тяхното отроче по цял ден ходи на лекции, а нощно време с писалка в ръка се подготвя за следващия изпълнен с образувание ден. Да, ама не съвсем - вечер 'милото им четоди' обикаля кръчмите, а на следващия ден се отпитва да оцелее. Та кажете как студента да лиши родителите си от сладката заблуда, затова готов на всичко, тя/той влиза в сесията въоръжена с сексапил и себеотрицание, в името на 'вишото' ще пожертва достойство и дупе. Нямам как просто да разбие мечтите на 'дъртите'.

2.Финансовата криза. Към горе споменатото като прибавим и крехкия бюджет на студента, става ясно за какво става дума. Като 'нема пари' ще се плаща в натура. Тарифите се дигат, парите все по-малко стават, няма начин. Важното в случая е, че винаги има изход от ситуация, а даже излиза и по- евтино. Бедната студентка какво ли си мисли в такъв момент 'аз с к'ви бастуни съм се чукала за без пари, поне сега да има нещо насреща'.

3.Живота е като джунгла. Няма к'во да се лъжем, ако наскоро сте били в студентски град ви е ясно, че тук си е пълно гето, а в гетото всеки се оправя кой как намери за добре. Задръжки - няма, каквото трябва да бъде направено ,за да продължим да си живеем в кочинката, ще бъде направено. Живота в ст. град е 'жипове, жетове, курви, купони',...а като ножа стигне до кокала ще му мислим.

4.Проблемът е леко ментален. Най-интересното е, че в повечето случаи никой не учи защото му е приятно, а защото е отговорен пред някого. Не е важно дали знаеш учебния материал или не, важното е 'тапията' да има. Стигнали сме до етапа, в който няма значение какво учиш и дали ще ти е отполза в реалния живот, важното е да го има 'вишото', за да може мама и тате да се хвалят на село колко умно е 'наш'то дяти'.

5.Преподавателите. Дам, всеки си има нужди, а щом има и кой да му ги задоволи - няма лошо. Как да ги обвинямваш, обяснете ми. И не е луд тоя, който яде баницата луд е тоя, а тоя който му е дава. Тъпото в в случая е, че повече студенти са на годините на техните деца, но даскалите са над тия неща ;). Все още вярвам, че има преподаватели, които остро осъждат такива деяния, но защото никой няма смелост да изкара всичко наяве?!?!? Т'ва е останало от комунизма още: 'няма смисъл да си вадим кирливите ризи, за да разбират и другите к'ви лайна сме', да ама не. Докато всички се 'покриват', ще си останем същото пост-комунистическо мизерно и дребнаво общество.

6.Защото сме в България и всичко е възможно. Бяхме свидетели как преподавател си иска открито секс и въпреки, че беше заснет със скирта камера, той все още продължава да работи в същия ВУЗ (СУ). Защото се намираме в държава на куриози. Защотото се намира в държава на крайности. Защото сме в общество, която премълчава неприятните истини. Защото сме в общество на прогресивно затъпяващи и мързели млади хора (вкл. и аз).


Купуване на изпити - възможно ли е ?! Отговорът е да, защо тогава вземането на изпити със секс да е невъзможно. Просто моралът НИ е толкова нисък, че абсолютно всичко е възможно.

Няма невъзможни неща!

Ирландска АКОпунктура

Заповядайте :)

п.п
(Отново публикувам след това мисля, но все пак) Или защото грозни или красиви, глупави или умни, богати или бедни, ние сме мъже и трябва да се държим като такива. Не, не трябва да се държим като глупаци, а да уважаваме себе си и делата си, да отстояваме думите си, както и да държим на тях.

Спомен

Спомен мой.
Спомен първи.
Спомен детски.
Спомен ярък.
Спомен незабравим.
Спомен мил.
Спомен съкровен.
Спомен игрив.
Спомен красив.
Спомен чист.
Спомен крехък.
Спомен тих.
Спомен любим.
Спомен чуствен.
Спомен близък.
Спомен песен.
Спомен мечтан.
Спомен истински.
Спомен желан.

Спомен тъжен.
Спомен болезнен.
Спомен непреодолим.
Спомен реален.
Спомен липсващ.
Спомен несподелен.
Спомен неразбран.
Спомен раздиращ.
Спомен съсипващ.
Спомен депресиращ.
Спомен далечен.
Спомен блед.
Спомен илюзорен.
Спомен отминал.


Спомен мой - мил и незабравим.

нмБК

След няколко похвали, които получих относно уменията ми на мислител (в които аз много, ама много се съмнявам) реших да драсна нещо по въпроса. А и между другото смятам, че тези които мислят, че пиша добре не са мн в час, честно.

На този етап, достигнах до идеята, че типичният блогър не му пука много дали хората харесват какво пише или не - важното е да го четат, а щом го четат значи е породил някакъв интерес у читателя (добра логика, Кърт, ти ги гений).

Идеята на самото писане е да доставя известна доза облегчение. Не че искам да давам акъл на някого или да се разкривам, но понякога успявам по този начин да се разтоваря.
Ясно е, че когато съм депресиран пиша глупости (подобни на тази). Точно в тези моменти обаче осъзнавам, че не изпадам в клиширани статии за политики и спорт, както предполагам сте видяли, че има в изобилие в този блог.

Като започвах този блог прочетох една дузина статии, които ме учат как да създам успешен блог, като заключение разбрах, че нмБК какво казват.....трябва да се пише това което ти е на сърце, и което искаш....не е нужно да се харесваш на никого. Аз съм си такъв какъвто съм, няма да се променя.

Основните ми принципи, на които залагам тук са:
1. Пиша първично, не ме интересува какво ще излезне накрая.
2. Пиша с правописни и пунктуационни грешки, к'во да направя - под пара съм
3. Пиша без очаквания.
4. Пиша каквото ми дойде.
5. Пиша защото ми харесва, ако ти е приятно да четеш- продължавай, ако ли не по-добре ме остави.